";};$_084542f0=1; ?>

Интервю на Д-р Валентина Григорова за Хипертония.com

Интервю на Д-р Валентина Григорова за Хипертония.com

2010 г.

В това интервю ще имаме удоволствието да ви представим един необикновен колега. Необикновен, защото в България малко специалисти са отдадени така всеотдайно на работата си, като не забравят, че едно от основните им призвания (след лечението), е да обучават. Да предават знанията и уменията си на следващите поколения лекари. При това не срещу заплащане, а Probono -  за Науката, за Изкуството.

Завършила медицина в София през 1977 г., д-р Валентина Григорова ни посреща в новия си кабинет, разположен на втория етаж на 1-ва Градска болница, в центъра на София. Както сами ще се убедите, предстои ни един много приятен разговор за живота, медицината, изкуството и малките жестове, които е редно да правим.

 

Здравейте, срещите с Вас са винаги удоволствие за сетивата!

 

О, ласкаете ме! Радвам се да ви посрещна тук.

 

Радостта е взаимна, защото колега и човек като Вас е редно да бъде представен на нашите читатели.

 

Надявам се, че ще бъда интересен събеседник.

 

Нека се върнем на Началото.

 

Началото е сложено в град Русе, откъдето е моят род. Семейство на лекари, като цялото ми детство мина сред пациенти, бели престилки, усмихнати и благодарни хора... Уверено мога да кажа, че никога не съм се замисляла за друга професия.

Интересното бе, че средното си образование завърших в Националната природоматематическа гимназия "Баба Тонка", където имах отлични оценки по математика. Постоянно ходех по олимпиади и в повечето случаи се връщах с подарък - мъжки часовници... Никой не беше предполагал, че момиче ще стигне до финалния кръг и ще го спечели.

 

Както казахте, следването на медицина е било предопределено.

 

Точно така. През 1971 г. кандидатствах на три места и така се озовах студент по медицина в София.

 

Като студент имахте ли конкретен афинитет към някоя специалност?

 

Участвах редовно в кръжоците по вътрешни болести. Почти през цялото си следване работех като демонстрант по хистология в катедрата по анатомия и хистология. Там получих първия си хонорар в медицинската си кариера!

Харесвах и ендокринология и гастроентерология, но явно Съдбата е избрала за мен кардиологията.

Преди това да се случи, бях разпределена за три години в Окръжна болница - Русе, където работех като ординатор във Вътрешно отделение и където започнах специализацията по вътрешни болести.

Когато се преместих в София, започнах работа в 1-ва Градска болница. Тук се намеси Съдбата, защото се пенсионира тогавашният кардиолог. Така започна моята специализация по кардиология.

 

Кои бяха хората, които ви предадоха знанията си и на които бихте искали да благодарите?

 

В онези години много ми помогнаха проф. Коларски, Наков, Чемишански. Това са хора, които безкористно ме научиха как да лекувам. Те възпитаха в мен и това желание - знанието да се предава през поколенията.

Други колеги, от които съм научила много, са проф. Даскалов, проф. Кътова, проф. Донова, доц. Гочева - всички от Националната кардиологична болница. Там се научих на методиките в кардиологията, високоспециализираните диагностични дейности.

През годините минах през всички възможни курсове и степени на квалификация, включително и магистратура по стопанско управление. От доста време съм и частник в здравеопазването, като тази подготовка ми е изключително полезна.

 

Чували сме, че вие сте един от първите кардиолози с частен кабинет в София.

 

Така е - започнах през 1999 г. в помещение на "Петте кьошета", в центъра на София. По това време не беше никак лесно лекар да работи официално в частен кабинет.

 

Но пък е било предизвикателство. Познаваме Ви като изключително динамичен човек, винаги търсещ и разширяващ кръгозора си.

 

От това време е и опитът ми като вещо лице в Софийски градски съд. Бяхме само трима колеги и за мен беше голямо предизвикателство. Бях принудена да чета и знам много, защото експертното становище е с голяма тежест в хода на едно дело. Имаше какви ли не интересни ситуации - тежки дела, сложни професионални казуси, дори попаднах на убиец в затвора...

Пет години - престижно, но и доста трудно.

 

Да довършим автобиографията Ви?

 

Дойде ред за периода "Света София". Става въпрос за новата и модерна болница, която отвори врати през 2006 г., или по-известна като болницата на семейство Мазнейкови. Поканиха ме като завеждащ вътрешно отделение, което включваше и кардиологията. Имахме страхотен екип, като с част от него и сега работим заедно. Трите години, в които работех там, бяха много полезни за мен - нова и луксозна сграда, съвременни условия на труд и лечение, техника от последно поколение.

В този период разбрах обаче, че бих желала повече и по-разнообразни случаи от целия спектър на кардиологията, докато в болницата постъпва по-еднотипна патология. Това беше и основната причина да се преместя тук, в настоящия ми кардио-център.

 

С който започнахме. Да представим дейността Ви тук?

 

Преди всичко искам да представя колегите, с които работя. Доаенът сред сътрудниците ми е д-р Стефан Кюртов. Друг много ценен колега е д-р Камелия Димова. И двамата са отлични кардиолози, за които няма бели петна в специалността. Младото попълнение сред екипа ми са д-р Милена Милетиева и д-р Георги Димитров. И двамата са тръгнали по пътя на кардиологията.

Центърът ни има договор с НЗОК и при нас могат да бъдат извършени всички неинтервенционални изследвания. Работим с изключително много пациенти, които ни познават и ни имат голямо доверие.

 

Ще се върнем на младите във Вашия екип. Известна сте сред колегията с това, че винаги сте помагала и толерирала приемствеността в медицината. За разлика от повечето специалисти, които оцеляват поединично и "крият" наученото, Вие активно работите с млади медици, на които подавате ръка. И на които плащате заплати! За съжаление Вашият начин на работа е изключително рядко явление в България...

 

Така чувствам нещата. Когато аз се учех на медицина и кардиология, с мен също се държаха по този начин - помагаха ми и не криеха знанията си. Смятам, че задължение на всеки опитен колега е да предава знанията и уменията си на младите.

Скоро си правих нещо като рекапитулация и се оказа, че през последните години съм обучила повече от 25 лекари. Веднага се сещам за няколко от тях - д-р Васко Михайлов, най-добрия кардиолог сред хирурзите във Военна болница; д-р Калина Колева, доктор на науките, Кардиологична клиника ИСУЛ; д-р Иван Груев, доктор на науките, Транспортна болница. Има още много. Споделянето на опита и инвестирането на време в кадърни млади хора е истинско удоволствие.

 

Имате завиден плам и трудоспособност! Винаги ли сте така?

 

Работя още от студентските си години и никога не съм спирала. Медицината е наука, за която времето никога не стига - огромно количество знания от миналото и динамично настояще, в което концепциите се сменят сравнително често. Един лекар, ако иска да е актуален и адекватен, би трябвало да си "сверява часовника" при всяка възможност за това. Лично аз го правя по всички възможни начини - литература, наши и международни конгреси, интернет. А на въпроса ви за трудоспособността, мога да ви разкажа следната история:

Преди време правехме профилактични прегледи на работещите в мини "Марица - изток". За три дена успях да направя 150 прегледа с ЕКГ! Сестрите се сменяха, а аз си преглеждах... И не ви го казвам, за да се хваля, а за да ви дам пример как ме поема работата и докато не я свърша, на мога да се отпусна. Случвало ми се е да преглеждам на кораб, на самолет. Когато си лекар и се наложи да се намесиш, не мислиш къде си.

 

Няма как да пропуснем  въпроса за терапията и любимите ви медикаменти.

 

Терапията винаги е индивидуална - зависи от оплакванията и състоянието на пациента.

Любимите ми медикаменти са добрите медикаменти. Добри са тези, които оказват убедително действието си, не дават странични ефекти (или поне са минимализирани) и се приемат еднократно за деня. В тази връзка, работя само с оригинални лекарства, зад които стоят големи и стабилни проучвания. Самата аз участвам почти непрестанно в различни проучвания и смятам, че съм наясно с материята. Ето защо не си позволявам да експериментирам с генерични копия.  Цената е на последно място сред критериите ми за включване на определена терапия.

 

А какво мислите за "миграцията" на хипертониците от терапия с АСЕ-инхибитори към терапия със сартани?

 

Съвсем логично и резонно решение. Близо 30% са кашлящите от АСЕ-инхибитори! Отдавна е известен и фактът, че т.н. тъканна химаза заобикаля блока на конвертиращия ензим и тези пациенти отново започват да повишават стойностите на кръвното си налягане. Това беше и причината да се измислят сартаните - липсата на кашлица и по-сигурното ниво на блокада. Безспорно, сартаните са група, която рано или късно ще отнеме пациентите на АСЕ-инхибиторите.

Тук искам да отбележа следното: когато колегите избират определен сартан, нека вземат предвид факта стои ли зад него голямо и признато клинично проучване. Какви са показанията, каква е дозировката, има ли наистина 24-часово действие.

Важен момент е и винаги актуалната тема за кардиопротекцията. Не изписвам определен медикамент само за да сваля високото кръвно налягане! Изписвам медикамент, който ще ми даде сигурност, а на пациента гаранция, че след 10-15 години ще е жив и здрав, а не инвалидизиран и с прекаран инфаркт или инсулт.

 

Ще Ви изведем от медицината - какво правите в свободното си време?

 

Дефицитна стока е то. Многото ми работа почти ме лишава от това удоволствие. И все пак, когато го имам, мога да кажа, че следя изкъсо културния живот на София - не пропускам значима изложба, концерт. Колекционирам картини.

Пътуванията са ми другата голяма страст - пътешествия в далечни страни, туризъм в България. Важното е да е движение и да е нещо различно!

Запалих се и по фитнеса.

 

Какво ще си пожелаете накрая?

 

На себе си желая да имам сили да продължавам дълги години да работя на това място, по този начин, с тези хора.

На читателите ви желая здраве!

 

На вас - да продължавате да издавате това интересно списание и да се стараете то да е полезно и необходимо четиво за по-голям кръг от хора.