Д-р Даниела Дариткова: Двата пакета за лечение не са сериозна реформа

– Д-р Дариткова, когато в кабинета ви влизат пациенти или се срещате с тях, от какво най-често ви се оплакват в здравеопазването?
– Пациентите идват при мен най-често за медицински съвет и в рамките на компетентността ми обикновено намирам лесно решение, тъй като имам достатъчно стаж и експертиза като лекар. Още повече че съм педиатър, а децата са най-благодатните пациенти, защото в повечето случаи заболяванията им са лечими. Заради ангажиментите ми като народен представител също се срещам с пациенти, които изказват своите тревоги за здравеопазването.Това, което най-много притеснява гражданите и на което все още не сме намерили решение, е пътят на пациента в системата. В повечето случаи той е осеян с много трудности, отклонения, ходене по различни лечебни заведения, невъзможност да се получи диагноза и грижа за болния на едно и също място, като в същото време имаме неясно позициониране на лечебните заведения в системата, както и неясни връзки между тях. За голямо мое съжаление все още дори за да се осъществи консултация или транспортиране на пациенти в болници с по-високо ниво на компетентност, се налага да се намесваме, защото невинаги колегите могат да се справят. А всичко това във времето застрашава живота на болните.

– Кога например личният лекар ще ни насочва към конкретни специалисти, които да решат дали заради заболяването ни трябва да се влиза в болница, а не пациентът да пита приятели, комшии и колеги кой е добър хирург или ендокринолог, за да отиде на преглед при него?
– Казусите са различни. Логична е тясна взаимовръзка между общо-практикуващите лекари и специалистите. Всеки загрижен за своите пациенти семеен лекар би следвало да ги насочва и към тези специалисти, на които има доверие, за да се даде точна, ясна и навременна диагноза с ангажимент към лечението. От друга страна, пътя до лечебното заведение за болнична помощ невинаги минава по системата, която е разписана. Те. след като са изчерпани възможностите на джипито да се справи със заболяването, да насочва за съвместно лечение и консултация със специалист, а последният – като упражни своите възможности и не постигне резултат, да организира болничното лечение. Масово не се минава през този път и затова имаме повече от 2 милиона хоспитализации (б.р. – прием в болница) годишно. Дори диагнозата тепърва се поставя в болниците.

Това са все многократно повтаряни факти. И въпреки изброеното не съм видяла един адекватен анализ на случващото се в системата и за свръх-хоспитализациите. А би следвало, когато се променят параметрите на сектора, анализът да е предхождащ. НЗОК разполага с много голям обем информация, могат да се направят най-различни проучвания и при условие че имаме звено за здравни анализи, смятам, че неговият капацитет не е достатъчно използван. Ако бе минато по тези стъпки, би се обективизирал процесът на реформите.

– Картината, която очертахте, кога би се променила в обозримо бъдеще към добро? След 2, след 5 години?
– Не мога да се ангажирам със срок. Вече пета година съм в законодателната власт, определяща нормативните очертания на реформата, а промените, които са настъпили, за съжаление не са значими.

– С какво въвеждането на основен и допълнителен пакет ще подобри лечението на българите от 1 април догодина?
– Съдържанието на двата пакета, както са регламентирани, няма да доведе до сериозни реформи. Повтарят се дисбалансите от функционирането на системата за болнична помощ, основана на плащането по клинични пътеки. С помощта на експерти съм започнала собствено проучване за ръста на клиничните пътеки, на броя на хоспитализациите и плащанията потях от2009 до 2014 г. Без да са приключили всички действия по анализа и да са направени окончателните изводи, се виждат много интересни факти. Например по клинична пътека №125 „Оперативно лечение на неоплазми (б.р. – образувания с неясна етиология) на носа и околоносните кухини“се наблюдава ръст от около 10 пъти на пациентите за периода от 5 години… Това е сериозно предизвикателство към нашите медицински специалисти, което налага въпроса: Кое е довело до такава значителна заболеваемост?! Ръст от 2 пъти пък се отчита по пътеката за декомпенсиран захарен диабет при пациенти над 18 г. При условие че има диспансерно наблюдение на тези хора, осигурена съвременна лекарствена терапия, че с награди бяха удостоени общопрактикуващи лекари именно за добър контрол на захарния диабет, виждаме, че в болничната помощ потокът от приетите не се обвързвах отчитаните добри резултати в доболничните грижи.

– Още по-тревожното е, че това са само два примера, на които сте се натъкнали, без да се приключили проучването на всички пътеки?!
– Много бих искала да видя подобен анализ от Министерството на здравеопазването преди окончателно да се публикува наредбата за основния и допълнителния пакет. Само че това не се случи. Пакетите вече са факт, защото върху тях трябва да се основават преговорите между БЛС и НЗОК за съдържанието на новия рамков договор. Още нещо: очакването ми, че ясното дефиниране на пакетите ще позволи доброволните здравно-осигурителните дружества да се включат с надграждащо финансиране върху това, което осигурява здравната каса, при така разписаните пакети няма да се случи. Те. няма да осигурим допълнителен източник на финансиране на системата. Друго последствие е, че натоварваме лекари и болници с решението кое лечение може да бъде отложено във времето и кое не на базата на техните диагностични търсения.

– Дали защото обществото, гилдията, че и коалиционните партньори притискат екипа на здравното министерство, затова и не се случиха очакваните от всички чувствителни и значителни промени?
– Секторът е много чувствителен. Винаги е имало огромен натиск от всички страни, затова заявеното търсене на предварителен консенсус беше изключително конструктивно. Такъв пример бе създаването на консултативен орган по проблемите на здравеопазването към Министерския съвет. Но след това освен натиска, който се реализираше и без който няма как да протекат реформите, не се намери и паритет, който пък бе чист ангажимент на министерството. Имаше и известно разпиляване на усилията. Трябваше да се поставят много дългосрочни цели, но и краткосрочните трябваше да са фокусирани върху една-две или максимум три промени, за да могат да се реализират във времето. Накрая всичко започнато по малко няма да доведе до значителни и видими резултати.

– Каква оценка ще дадете за свършеното дотук в здравеопазването, д-р Дариткова?
– Добро идейно начало.

– С какво ще се захване здравната комисия догодина, след като се върне от коледната и новогодишната си ваканция?
– След 10 януари ще бъдем отново в парламентарна сесия. През изминалата година бяха приети промени в Закона за здравното осигуряване и в Закона за лечебните заведения като основополагащи за реформите в сектора. Сега следва Законът за лекарствените продукти в хуманната медицина, който очакваме да бъде представен от Министерския съвет в края на годината. Така в началото на 2016-а ще се заемем с лекарствената политика във всичките й измерения.

– ГЕРБ готви ли свои законодателни промени за сектора?
– Ние сме заявили намерението си да бъдем коректни коалиционни партньори, а тъй като МЗ е ръководено от министър от Реформаторския блок, ще разчитаме цялата законодателна реформа да произтича от министъра на здравеопазването, респективно от Министерския съвет. Така съгласието може да се постига предварително при обсъждане и съгласуване на промените в различните министерства. Разбира се, това не отменя ангажиментите ми като председател на комисията по здравеопазване да търся съгласие по спорните теми сред политическите партии и с неправителствения сектор извън комисията.

– Какви нови явления очаквате в болничната помощ догодина и предвид факта, че по основния пакет няма да има лимити?
– Разтревожена съм, че през първите три месеца на 2016-а ще се работи със „стари“ бюджети, разпределени на исторически принцип. Надявах се Надзорният съвет на НЗОК да направи по-внимателен анализ на базата на извършените проверки и да промени механизмите на определяне на бюджетите, за да бъдат по-гъвкави. Но най-вероятно ще се очаква новият рамков договор, за да се преодолеят дисбалансите, натрупани във времето, и истинските промени ще настъпят след 1 април догодина. Дано в края на 2016-а да не установим отново повече от досега постиганото ниво на хоспитализации, защото най-важната цел, която би трябвало да се постигне догодина, е извеждане на част от дейностите по медицинска целесъобразност от болничната в доболничната помощ. Поне в минимален процент. Само така в болница ще попадат пациентите, които нямат друга алтернатива за лечение.

– Очаква се с въвеждането на Националната здравна карта с 6000 да намалеят болничните легла за активно лечение. Но ако при оставащите пак се заложи на оборот на пациенти, дали отново няма да има значителни преразходи?
– Много важни са контролните механизми, които ще се упражняват. Абсолютно неефективен е контролът, който провеждат структурите на НЗОК в момента. Всекидневното отчитане, въведено още през 2013 г., не се използва максимално, за да се следят пациентите в лечебните заведения. Различните механизми, които верифицират присъствието на пациентите в системата, също са несъвършени. От друга страна, има една важна промяна, която може да доведе до резултат – съвместните проверки на НЗОК с експерти от БЛС. Най-големият проблем на завишеното количество хоспитализации са именно индикациите за тях, които се тълкуват доста свободно от болниците. А преценка за това може да бъде направена само от съответните експерти по специалността. Те. една от основните функции на лекарския съюз – саморегулацията, трябва да е основно застъпена.

– Какво очаквате да се случи в системата догодина, когато за лечение по НЗОК трябва да са платени здравните осигуровки за 5, а не за 3 години назад?
– Надявам се в рамките на оставащото време достатъчен брой пациенти да погасят старите си задължения. Съветвам ги да се издължат на НЗОК, защото процентът на неосигурените значително падна във времето, но не можем да постигнем това негово ниво, гарантиращо здравна сигурност на всички граждани. Трябва да се върнем към постулата, че плащат всички, но ползват тези, които имат нужда. Не бива да се чака моментът за влизане в системата и чак тогава да се превеждат неплатените осигуровки. Това води до финансова нестабилност в сектора.

– Какви въпроси за здравеопазването ви задава премиерът Бойко Борисов, защото вие отговаряте в ГЕРБ за проблемите и промените на сектора?
– Премиерът държи да подкрепяме реформата, очертана от министъра на здравеопазването.

 

Източник: в.Труд

Leave a Comment

ЕТИЧНА КОМИСИЯ

Към Медицински център "КАРДИОХЕЛП" е създадена Етична комисия!За връзка: ek@kardiohelp.eu

БЛАГОДАРНОСТИ

Екипът на Медицински център "Кардиохелп" и д-р Валентина Григорова изразяват специални благодарности към арх. Ивелина Янулова за нейната всеотдайна работа.

КОНТАКТИ

Тел.: 02/981 75 21E-mail: office@kardiohelp.euСофия, ул."Г.С.Раковски"№179 вх.А ет.1, ап.1