Интервю на Д-р Валентина Григорова за Хипертония.com
2010 г.
В това интервю ще имаме удоволствието да ви представим един необикновен колега. Необикновен, защото в България малко специалисти са отдадени така всеотдайно на работата си, като не забравят, че едно от основните им призвания (след лечението), е да обучават. Да предават знанията и уменията си на следващите поколения лекари. При това не срещу заплащане, а Probono – за Науката, за Изкуството.
Завършила медицина в София през 1977 г., д-р Валентина Григорова ни посреща в новия си кабинет, разположен на втория етаж на 1-ва Градска болница, в центъра на София. Както сами ще се убедите, предстои ни един много приятен разговор за живота, медицината, изкуството и малките жестове, които е редно да правим.
Здравейте, срещите с Вас са винаги удоволствие за сетивата!
О, ласкаете ме! Радвам се да ви посрещна тук.
Радостта е взаимна, защото колега и човек като Вас е редно да бъде представен на нашите читатели.
Надявам се, че ще бъда интересен събеседник.
Нека се върнем на Началото.
Началото е сложено в град Русе, откъдето е моят род. Семейство на лекари, като цялото ми детство мина сред пациенти, бели престилки, усмихнати и благодарни хора… Уверено мога да кажа, че никога не съм се замисляла за друга професия.
Интересното бе, че средното си образование завърших в Националната природоматематическа гимназия „Баба Тонка“, където имах отлични оценки по математика. Постоянно ходех по олимпиади и в повечето случаи се връщах с подарък – мъжки часовници… Никой не беше предполагал, че момиче ще стигне до финалния кръг и ще го спечели.
Както казахте, следването на медицина е било предопределено.
Точно така. През 1971 г. кандидатствах на три места и така се озовах студент по медицина в София.
Като студент имахте ли конкретен афинитет към някоя специалност?
Участвах редовно в кръжоците по вътрешни болести. Почти през цялото си следване работех като демонстрант по хистология в катедрата по анатомия и хистология. Там получих първия си хонорар в медицинската си кариера!
Харесвах и ендокринология и гастроентерология, но явно Съдбата е избрала за мен кардиологията.
Преди това да се случи, бях разпределена за три години в Окръжна болница – Русе, където работех като ординатор във Вътрешно отделение и където започнах специализацията по вътрешни болести.
Когато се преместих в София, започнах работа в 1-ва Градска болница. Тук се намеси Съдбата, защото се пенсионира тогавашният кардиолог. Така започна моята специализация по кардиология.
Кои бяха хората, които ви предадоха знанията си и на които бихте искали да благодарите?
В онези години много ми помогнаха проф. Коларски, Наков, Чемишански. Това са хора, които безкористно ме научиха как да лекувам. Те възпитаха в мен и това желание – знанието да се предава през поколенията.
Други колеги, от които съм научила много, са проф. Даскалов, проф. Кътова, проф. Донова, доц. Гочева – всички от Националната кардиологична болница. Там се научих на методиките в кардиологията, високоспециализираните диагностични дейности.
През годините минах през всички възможни курсове и степени на квалификация, включително и магистратура по стопанско управление. От доста време съм и частник в здравеопазването, като тази подготовка ми е изключително полезна.
Чували сме, че вие сте един от първите кардиолози с частен кабинет в София.
Така е – започнах през 1999 г. в помещение на „Петте кьошета“, в центъра на София. По това време не беше никак лесно лекар да работи официално в частен кабинет.
Но пък е било предизвикателство. Познаваме Ви като изключително динамичен човек, винаги търсещ и разширяващ кръгозора си.
От това време е и опитът ми като вещо лице в Софийски градски съд. Бяхме само трима колеги и за мен беше голямо предизвикателство. Бях принудена да чета и знам много, защото експертното становище е с голяма тежест в хода на едно дело. Имаше какви ли не интересни ситуации – тежки дела, сложни професионални казуси, дори попаднах на убиец в затвора…
Пет години – престижно, но и доста трудно.
Да довършим автобиографията Ви?
Дойде ред за периода „Света София“. Става въпрос за новата и модерна болница, която отвори врати през 2006 г., или по-известна като болницата на семейство Мазнейкови. Поканиха ме като завеждащ вътрешно отделение, което включваше и кардиологията. Имахме страхотен екип, като с част от него и сега работим заедно. Трите години, в които работех там, бяха много полезни за мен – нова и луксозна сграда, съвременни условия на труд и лечение, техника от последно поколение.
В този период разбрах обаче, че бих желала повече и по-разнообразни случаи от целия спектър на кардиологията, докато в болницата постъпва по-еднотипна патология. Това беше и основната причина да се преместя тук, в настоящия ми кардио-център.
С който започнахме. Да представим дейността Ви тук?
Преди всичко искам да представя колегите, с които работя. Доаенът сред сътрудниците ми е д-р Стефан Кюртов. Друг много ценен колега е д-р Камелия Димова. И двамата са отлични кардиолози, за които няма бели петна в специалността. Младото попълнение сред екипа ми са д-р Милена Милетиева и д-р Георги Димитров. И двамата са тръгнали по пътя на кардиологията.
Центърът ни има договор с НЗОК и при нас могат да бъдат извършени всички неинтервенционални изследвания. Работим с изключително много пациенти, които ни познават и ни имат голямо доверие.
Ще се върнем на младите във Вашия екип. Известна сте сред колегията с това, че винаги сте помагала и толерирала приемствеността в медицината. За разлика от повечето специалисти, които оцеляват поединично и „крият“ наученото, Вие активно работите с млади медици, на които подавате ръка. И на които плащате заплати! За съжаление Вашият начин на работа е изключително рядко явление в България…
Така чувствам нещата. Когато аз се учех на медицина и кардиология, с мен също се държаха по този начин – помагаха ми и не криеха знанията си. Смятам, че задължение на всеки опитен колега е да предава знанията и уменията си на младите.
Скоро си правих нещо като рекапитулация и се оказа, че през последните години съм обучила повече от 25 лекари. Веднага се сещам за няколко от тях – д-р Васко Михайлов, най-добрия кардиолог сред хирурзите във Военна болница; д-р Калина Колева, доктор на науките, Кардиологична клиника ИСУЛ; д-р Иван Груев, доктор на науките, Транспортна болница. Има още много. Споделянето на опита и инвестирането на време в кадърни млади хора е истинско удоволствие.
Имате завиден плам и трудоспособност! Винаги ли сте така?
Работя още от студентските си години и никога не съм спирала. Медицината е наука, за която времето никога не стига – огромно количество знания от миналото и динамично настояще, в което концепциите се сменят сравнително често. Един лекар, ако иска да е актуален и адекватен, би трябвало да си „сверява часовника“ при всяка възможност за това. Лично аз го правя по всички възможни начини – литература, наши и международни конгреси, интернет. А на въпроса ви за трудоспособността, мога да ви разкажа следната история:
Преди време правехме профилактични прегледи на работещите в мини „Марица – изток“. За три дена успях да направя 150 прегледа с ЕКГ! Сестрите се сменяха, а аз си преглеждах… И не ви го казвам, за да се хваля, а за да ви дам пример как ме поема работата и докато не я свърша, на мога да се отпусна. Случвало ми се е да преглеждам на кораб, на самолет. Когато си лекар и се наложи да се намесиш, не мислиш къде си.
Няма как да пропуснем въпроса за терапията и любимите ви медикаменти.
Терапията винаги е индивидуална – зависи от оплакванията и състоянието на пациента.
Любимите ми медикаменти са добрите медикаменти. Добри са тези, които оказват убедително действието си, не дават странични ефекти (или поне са минимализирани) и се приемат еднократно за деня. В тази връзка, работя само с оригинални лекарства, зад които стоят големи и стабилни проучвания. Самата аз участвам почти непрестанно в различни проучвания и смятам, че съм наясно с материята. Ето защо не си позволявам да експериментирам с генерични копия. Цената е на последно място сред критериите ми за включване на определена терапия.
А какво мислите за „миграцията“ на хипертониците от терапия с АСЕ-инхибитори към терапия със сартани?
Съвсем логично и резонно решение. Близо 30% са кашлящите от АСЕ-инхибитори! Отдавна е известен и фактът, че т.н. тъканна химаза заобикаля блока на конвертиращия ензим и тези пациенти отново започват да повишават стойностите на кръвното си налягане. Това беше и причината да се измислят сартаните – липсата на кашлица и по-сигурното ниво на блокада. Безспорно, сартаните са група, която рано или късно ще отнеме пациентите на АСЕ-инхибиторите.
Тук искам да отбележа следното: когато колегите избират определен сартан, нека вземат предвид факта стои ли зад него голямо и признато клинично проучване. Какви са показанията, каква е дозировката, има ли наистина 24-часово действие.
Важен момент е и винаги актуалната тема за кардиопротекцията. Не изписвам определен медикамент само за да сваля високото кръвно налягане! Изписвам медикамент, който ще ми даде сигурност, а на пациента гаранция, че след 10-15 години ще е жив и здрав, а не инвалидизиран и с прекаран инфаркт или инсулт.
Ще Ви изведем от медицината – какво правите в свободното си време?
Дефицитна стока е то. Многото ми работа почти ме лишава от това удоволствие. И все пак, когато го имам, мога да кажа, че следя изкъсо културния живот на София – не пропускам значима изложба, концерт. Колекционирам картини.
Пътуванията са ми другата голяма страст – пътешествия в далечни страни, туризъм в България. Важното е да е движение и да е нещо различно!
Запалих се и по фитнеса.
Какво ще си пожелаете накрая?
На себе си желая да имам сили да продължавам дълги години да работя на това място, по този начин, с тези хора.
На читателите ви желая здраве!
На вас – да продължавате да издавате това интересно списание и да се стараете то да е полезно и необходимо четиво за по-голям кръг от хора.
