Писал съм художествена критика за какво ли не – за изобразително изкуство, за фотография, за кино, за литература… За първи път обаче имам потребността да използвам жанра й за лекар.

Още преди години, когато за първи път посетих д-р Григорова, открих, че тя успява да лекува пациентите си без да им разреши да се почувстват болни. Сега, в новия й медицински център това е изведено до цялостна „поетика на мястото” – от изискания интериор, през почти светското общуване, до деликатната грижа. Мисля си, че колкото по-малко лекарят личи, толкова по-голям лекар е, защото може да си го позволи, само ако има заслужено професионално самочувствие, богат и просветен опит, непрестанно осъвременявана ерудиция, вкус към модерни технологии и чисто човешка памет.

В повечето случаи лекарите, дори несъзнателно, гледат да те направят зависим от болестите и от себе си, за да могат да упражнят върху теб власт – този трудно преодолим нагон, и едва след това да ти помогнат.

Д-р Григорова умее да лекува с всеотдайност, която обаче остава изън претенциите на собственото й его. Затова младите хора край нея създават усещане за школа, но в която всеки има своя различна физиономия.